Нещо тъжно....

Ако утрото носещо светлина,би могло да донесе успокоение на изтерзаната ми душа,бих посрещнала изгрева на прага си,повдигнала глава срещу лъчите му макар и зимно-далечни.Ако вярвах в притегателната сила на доброто,оставяща ме без дъх и ранена да искам да бъда успокоена от ласките на светлината проникваща в разплаканите ми очи.Очи ослепели от безкрайните потоци сълзи оставящи душата ми суха и безкрайно пуста.В нея единственното останало са спомените,търкалящи се от силния вятър брулещ безмилостно всичко,като в стар уестърн,прогонващ топлината някъде безкрайно далеч.В нея,някъде в нея,може би е скрита надеждата,но само може би!Какво би могло да ми донесе утрото ?Сивия ден пропит с разочарования,болка и разбити мечти ?Защото утрото,като всяко начало носи в себе си надеждата за нещо хубаво,но често тя умира с първия признак на сивота от облаците скрили благодатното слънце под тежкия си сив покров.Защото там няма топлина,няма обич,няма искра.Лъчите едва се прокрадват зад сивите и тежки облаци,като коне опитващи се да избягат от строг пастир,жадуващи да усетят отново свободата си.Какво ми носи новия ден ?Еднообразието убиващо ме постепенно,изсмукващо и малкото останал ми живец!Или отново лоша новина?Поредното недоразумение или поредната разбита мечта изчезваща,като призрачен кораб сред непознати брегове?Химерите до вчера смятани за истини,подигравателно тържествуват гледайки лицето ми и грубо откриват за сърцето ми колко е наивно да вярва!Дали защото подигравките ме жегват жестоко,събличайки безсрамно душата ми и оставящи я гола,трепереща и парцалива да се опитва гордо да се изправи,да ги наругае,да ги подиграе,да види как се пръсват под напора на жестоките и думи,а всъщност плачейки се оглежда ,като ранено животно,търсещо място,убежище далеч от света,който го наранява за да се скрие и да умре там.Защото вече се е предала,защото вече не вярва,че има друг избор,освен да повика края,милостивия край,който ще и донесе избавление,от болката,от разочарованието и ще покрие вече мъртвите и черти с воала на спокойствието.

Автор:Мария Стефанова