Кукла на конци !

о тялото ми отдавна забравило жадувания допир на обичан мъж.Нима това съм аз,небрежно-хладна истински студена,къде отида онова момиче,което чакаше изгарящия изгрев със усмивка?Което не искаше да буди пеперудените ти очи,за да изгрее в тях светлината на утрото,за да бъде още един безценен и омагьосващ миг в прегръдките ти?За да не позволи сивотата на утрото и своята душа да отнемат усмивката в очите ти?За да гледа спящото ти лице в безвремието на спокойния здрач?Да докосва отново и отново искащите ти устни със свенлива усмивка от изминалата изгаряща тъмнина?Нима това съм аз?Във какво се превърнах?В мрака на истината и очакването се изгубих във истиноста на желанието ми за теб,нима отново ще позволя да откраднеш така дълго чакания сън?Да те поискам би било неспирно желание да те притежавам,отново молеща за твоето сърце?Не искам отново да се превърна в кукла,чиито копринени,танцуващи конци треперейки водят движенията на изстрадалото ми сърце?Не не бих могла

By Mariya Stefanova

Печелене на дивиденти в любовта от всякакви ситуации 

Идват от НВО. Уплаших се да не е Начално Военно Обучение, щото съм го минал. Майорът още ми вика Иванчо. Но това е друга тема.

Идват двама, разбирковци, много уторени. Само дето не влязоха с касата на вратата. Много бързат, декодери поставят.

Единият почна да ми тегли телевизора нанякъде, а другият застана мирно на средата на стаята и почна да оглежда с поглед "ей сега ще кихна".

Зад телевизора има доста кабели. Има връзка с другия телевизор. Има евро жак към видеото. Има и кабели с чинчове, стерео уредбата, антенни кабели, сплитери, разклонител с 5 гнезда и т.н.

- Кво става тук бе? Какво сте правили? Заели сте входа на декодера и няма как да го сложим. Ще трябва да махнем този за видеото.

- Недейте - казвам аз, - има и друг евро вход или там както се вика.

- Виж сега, явно не разбираш. Когато сигналът мине през транслатора, декодера... транзистори... диоди...

Тук вече всичко ми се сля в едно. Онзи беше минал на китайски за начинаещи, изучаващ се в някой от курсовете на Техническия университет.

... платки... пътечки... I/O честотни характеристики... 64 битово кодиране...

- Извинете - опитах се да го изкарам от самовлюбената му лекция, твърдо решил да се направя на изключително тъп, - аз съм с икономическо образование и тези термини са ми чужди.

- А си нашлякал кабели като изтърван, нали?

- Ми то щото си работи...

- Като не знаеш, няма да пипаш. А сега ме остави да го поставя.

- Само да ви донеса едно мильо. За декодерчето. Според теб какво ще му отива - на една кука или на четири... от онези с андалуските мотиви?

- Какво мильо бе? Уредът не трябва да се покрива!!!

- Аз съм свикнал да си ги покривам. Имам и вазичка за телевизора.

- Не се покрива-а...

- Ми аз щото съм с икономическо образование, та... - вкретенясах се любезно.

- Разбрах! Аз съм инженер!

- От онези, дето са инж точка?

- Да! Инж точка.

Той взе да го поставя, а аз реших да питам:

- А може ли да си измеря кръвното с уредчето тук, ако не ти трябва, щото пих един първак по първи петли... та...

- Това е мултицет. Ама ти наистина ли не си виждал...?

- Ми аз щото съм с икономическо образование. Добре, ти си работи...

След кратък монтаж, нещо тестовете не сработиха. Аз се изкикотих, а жена ми вече се заливаше от смях. Инженерите ни спогледаха и ако нямаха инструменти в ръцете, щяха да се прекръстят.

НВО си е пак кодиран, но вече и видеото не работи.

- А ако натисна ето тук... - питам с увиснала устна и изражение "от скоро не съм на лекарства".

- Не, не, сааааамо не пипай - каза баш инженерът и продължи да мисли.

Онзи със скалъпеното изражение беше седнал на един стол и се опитваше да изиграе етюда "Mr. Bean пазач в музей".

Излязох на балкона и се върнах с един чук. Жена ми помисли, че ще увековеча Мислителя-инженер от мрамор, защото той беше заел същата поза пред телевизора, а тя е с много асоциативно мислене относно изкуството. Той обаче демонстрира асоциативно мислене с хорор филмите, скочи и каза:

- КАКВО ЩЕ ПРАВИШ С ТОЗИ ЧУК???

- Мислех да начукам малко бадеми за гостите. Що?

- Ох, помислих си, че ще ремонтираш нещо. Нали каза... нали си с икономическо образование...?

- Аха...

Тук живият труп се размърда и притисна гурели с палци. Поиска да разпишем приемно-предавателен протокол, в който пишеше, че има ръководство за изделието. Поисках си ръководството – не се полагало. А що го пише? Ми така, а и нямало какво да се пипа вътре или да се обслужва. Аз няма да се разпиша!

Тук вече се изнервиха.

Не стига, че кодирането не се беше разкодирало, а и аз не съм искал да разпиша. Събраха си нещата. Поискаха колегите им от другата група да дойдат довечера, да проверят те причината... Кимнах, а те изхвърчаха... На втория по би му ходило да го изнесат с краката напред, но това пак е друга тема...

Принципно понеже са ми ясни нещата, а и те са дуракоустойчиви, та направих връзката сам, настроих ТВ-то, натиснах ОНОВАКОПЧЕКОЕТОНЕТРЯБВАШЕДАНАТИСКАМ, а от там ми излезе меню, което ме питаше на кой от видео стандартите да се гледа видео канала, където е НВО, избрах го... et voilà!!!

Кристална картина!

Набрах телефона им:

- Ало, централата на MSAT ли е? Оправих се сам. Ами ако може да не идват онези нервните.

- Що?

- МИ ЩОТО СЪМ С ИКОНОМИЧЕСКО ОБРАЗОВАНИЕ...

(кръкгх!)

Тук жена ми вече ми висеше на врата и ме обсипваше с целувки и се радваше, че нейният мъж е тооооолкова умен и оправен. И каза, че пак би се оженила за мен.

- Така ли? Защо? - примляснах от удоволствие аз.

- Ми... щото си с икономическо образование 

by Strunz

Легенда за Сан Микеле - Аксел Мунте

Виждали ли сте някога дявола?

Аз го видях веднъж.Беше се облакътил върху парапета на кулата на Нотр Дам,свил крила и стиснал главата си в ръце.Бузите му бяха хлътнали и от противните му устни стърчеше езикът.Замислен и сериозен той се взираше в Париж,който се простираше под него.Дяволът седи така застинал и неподвижен сякаш изсечен от камък вече близо 1000 години,съзерцавайки злорадо избрания от него град,сякаш не може да откъсне погледа си от онова,което се разиграва в него.Нима това е сатаната,чието име само ме е изпълвало с ужас още от детинството?Страховитата сила на всичко лошо,в борбата между доброто и злото?Погледнах го изненадан,стори ми се че съвсем не изглежда толкова зъл,колкото си го бях представял,виждал съм и много по-страшни лица.Каменните му очи не бяха озарени от блясъка на тържеството,той изглеждаше стар и уморен,уморен от лесните си победи,уморен от своя Ад.
Бедни стар Велзевуле!Може би в крайна сметка не само ти си виновен за това,че в нашия свят не всичко е в ред.Та нали не ти даряваш живот в света,не ти изпращаш болести и смърт на хората.Ти си роден с крила,а не с хищнически нокти,но Бог те превърна в дявол и те запрати в Ада за да пазиш неговите грешници.Несъмнено ти не би останал на покрива на Нотр Дам цели 1000 години,брулен от вятъра и дъждовете,ако твоята служба ти доставяше удоволствие?Уверен съм,че не е лесно да бъдеш дявол след като си роден с крила.Владетелю на мрака защо не угасиш огньовете в подземното си царство и не се заселиш сред нас в големия град( повярвай ми селото не е за теб ) и да заживееш,като рентиер без да правиш нищо,освен да ядеш,да пиеш и да трупаш пари?Или може би ще трябва да увеличиш капитала си?Тогава опитай щастието си,в някоя подходяща за теб работа-защо не откриеш нов игрален дом в Монте Карло или публичен дом,защо не станеш лихвар или собственик на пътуваща менажерия,където беззащитните животни умират от глад зад железните решетки?И ако поискаш да смениш климата,защо не заминеш за Германия за да откриеш още един завод за производство на най-новия отровен газ?Кой ако не ти направляваше безцелното им въздушно нападение над Неапол и пусна запалителните им бомби върху приюта на "Сестриците на бедните"сред 300 старци и старици?Позволи ми и един въпрос в отплата на съвета,който ти дадох.Защо си изплезил така езика си?Не зная как се гледа на това в Ада,но при всичкото ми уважение към теб,длъжен съм да ти напомня,че у нас това се счита за знак на предизвикателство и неуважение.Извинете Ваше Величество,но на кого се плезите непрекъснато?

Нещо тъжно....

Ако утрото носещо светлина,би могло да донесе успокоение на изтерзаната ми душа,бих посрещнала изгрева на прага си,повдигнала глава срещу лъчите му макар и зимно-далечни.Ако вярвах в притегателната сила на доброто,оставяща ме без дъх и ранена да искам да бъда успокоена от ласките на светлината проникваща в разплаканите ми очи.Очи ослепели от безкрайните потоци сълзи оставящи душата ми суха и безкрайно пуста.В нея единственното останало са спомените,търкалящи се от силния вятър брулещ безмилостно всичко,като в стар уестърн,прогонващ топлината някъде безкрайно далеч.В нея,някъде в нея,може би е скрита надеждата,но само може би!Какво би могло да ми донесе утрото ?Сивия ден пропит с разочарования,болка и разбити мечти ?Защото утрото,като всяко начало носи в себе си надеждата за нещо хубаво,но често тя умира с първия признак на сивота от облаците скрили благодатното слънце под тежкия си сив покров.Защото там няма топлина,няма обич,няма искра.Лъчите едва се прокрадват зад сивите и тежки облаци,като коне опитващи се да избягат от строг пастир,жадуващи да усетят отново свободата си.Какво ми носи новия ден ?Еднообразието убиващо ме постепенно,изсмукващо и малкото останал ми живец!Или отново лоша новина?Поредното недоразумение или поредната разбита мечта изчезваща,като призрачен кораб сред непознати брегове?Химерите до вчера смятани за истини,подигравателно тържествуват гледайки лицето ми и грубо откриват за сърцето ми колко е наивно да вярва!Дали защото подигравките ме жегват жестоко,събличайки безсрамно душата ми и оставящи я гола,трепереща и парцалива да се опитва гордо да се изправи,да ги наругае,да ги подиграе,да види как се пръсват под напора на жестоките и думи,а всъщност плачейки се оглежда ,като ранено животно,търсещо място,убежище далеч от света,който го наранява за да се скрие и да умре там.Защото вече се е предала,защото вече не вярва,че има друг избор,освен да повика края,милостивия край,който ще и донесе избавление,от болката,от разочарованието и ще покрие вече мъртвите и черти с воала на спокойствието.

Автор:Мария Стефанова

Скъпи приятели,прибрах се,но не останах очарована от пълната мивка,пепелниците по всички повърхности и ред други оставени от Вас неща.Опитах се неколкократно да се преборя с чиниите в мивката,не ми се получи,говорих със съседа за шлайф и човека се съгласи,след малко ги почвам.Имам въпрос : Каква е тази циментоподобна субстанция,в която са всички прибори ? Удивително прилича на цимент и на цвят го докарва,за там ще ми трябва Хилти.Ще се наложи да се консултирам с другия съсед той е по ремонтните дейности.Ааааа да не пропусна да Ви кажа,че ключовете Ви вече не влизат в бравата,наложи се да я сменя след откритата в патрона дъвка с клечка кибрит.И звънеца не работи,но сигурно го знаете за да го оставите на изтривалката пред входната врата / той си работи де,но не е на правилното място/ като се настъпи оглася входа с свинско грухтене.Вратата спасихме въпреки изгорелите части,с малко картон и талашит ще свърши работа за сигурна защита на домът ни.Мили приятели намерих между чаршафите умрял паяк,ако някой си търси домашния любимец да спре,няма смисъл.Силно се надявам да е бил домашен любимец в противен случай при никакви обстоятелства не бих влезнала в килера.Дръпнах пердетата  и останах потресена,кога стана толкова късно ? Отворих прозореца след дълга борба със спеклата дръжка / явно не е отваряна от хилядолетия, добре ,че си нося чук и длето/ и ме обля слънчева светлина,просто са били много мръсни и реших,че се е стъмнило.След изкарването на 18 100-литрови чували за смет си отдъхнах,вече не смърдеше така,можех да сваля противогаза.Още ме е страх да вляза в банята,но мечка страх ,мен не страх,влязох и веднага излязох,вътре си живееха мирно и сговорно всички плесени,мухъли и техните роднини,както и червеи,паяци и други прекрасни създания,замислих се може би килера беше безопасен,но тъй като много време събирах смелост да вляза в банята реших да оставя това изпитание за утре.Сега ще мия чиниите с шлайфа.................. мили ,приятели и със шлайфа не стана ще пробвам утре с циркуляр.

Следва продължение.....

Хорхе Букай

Искам да ме изслушваш, без да ме съдиш.
Искам мнението ти,не съвет.
Искам да ми вярваш, без да изискваш.
Искам помощта ти, но не и да решаваш вместо мен.

Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.
Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.
Искам прегръдката ти да не ме задушава.
Искам да ме окуражаваш,без да ме насилваш.
Искам да ме подкрепяш,без да се нагърбваш с мен.
Искам да ме защитаваш без лъжи.
Искам да си близо, без да ме завземаш.
Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.
Искам да ги приемеш, без да се опитваш да ги промениш.
Искам да знаеш,че днес можеш да разчиташ на мен… Безусловно.

А кой побеждава във Вас ?

Изгрев !

И ето идва тъмнината,

светлините неусетно гаснат

притихва всичко,сенки раснат

за да избягат ,дойде ли зората.

Небето постепенно просветлява

обгръщайки света със светлина

и утрото цветовете сътворява

дарявайки ни надеждата сега

С поглед вперен в слънчевия диск

Усмивката широка грее,

че идват дни изпълнени със риск

но сърцето в щастие живее !

Автор: Мария Стефанова