о тялото ми отдавна забравило жадувания допир на обичан мъж.Нима това съм аз,небрежно-хладна истински студена,къде отида онова момиче,което чакаше изгарящия изгрев със усмивка?Което не искаше да буди пеперудените ти очи,за да изгрее в тях светлината на утрото,за да бъде още един безценен и омагьосващ миг в прегръдките ти?За да не позволи сивотата на утрото и своята душа да отнемат усмивката в очите ти?За да гледа спящото ти лице в безвремието на спокойния здрач?Да докосва отново и отново искащите ти устни със свенлива усмивка от изминалата изгаряща тъмнина?Нима това съм аз?Във какво се превърнах?В мрака на истината и очакването се изгубих във истиноста на желанието ми за теб,нима отново ще позволя да откраднеш така дълго чакания сън?Да те поискам би било неспирно желание да те притежавам,отново молеща за твоето сърце?Не искам отново да се превърна в кукла,чиито копринени,танцуващи конци треперейки водят движенията на изстрадалото ми сърце?Не не бих могла
By Mariya Stefanova
Няма коментари:
Публикуване на коментар